неделя, 21 юни 2009 г.

Сбогуване І

Изгасва бавно моят ден,
изпращам го - от бяс е просълзен...
Виновно пак мълча и махам му за сбогом.
Отива си, тъй свел глава,
бавен и нищожен
Пропилях го в суета
и в търсене на подиум
Уморен е,
затова
бърза към Луната
Чака го и тя-
да изтрие самотата,
вледенила слънчевата му душа
и убила мойто чакане...

1 коментар:

Надежда & Йоана каза...

Много красиво и тъжно... Сякаш описва вкуса, който оставя всеки един изминал празен ден.