четвъртък, 27 януари 2011 г.

Той. Когато.

Когато стане тихо,
непристойно
когато се погледна в тъмнината
когато сърцето в едно е със длетото
и камъкът се предаде
омекнал като восък
Когато се усмихнеш
при все че ти се плаче
и се удавяш
за да се прегърнеш с лилиите
когато клоуните на душата
биват уволнени
и заработват като статисти на поклонения
когато листата откажат да паднат
и земята остане самотна
когато тя си отива
когато тя си отива
когато тя си отива
когато тя си отива
когато тя си отива
е толкова безумна и красива...

...

Няма спасителни пояси
ръцете си превръщам във огърлица
усмихвам се на жълтото небе
и загасям със клепачите прозорците
Разплака ли се твоята прегръдка
понечих ли тогава да я спра
Смущават ме сълзите й -
побягвам
разлиствам стар хербариен албум
смъртта любов ми предвещава
Ще надвия смелостта да те забрява
и ще позволя да ме обичаш!