вторник, 19 юли 2016 г.

Обичай ме

Ти дойде,
когато бях в покой

Дойде тъй чакан,
неочаквано

Събори ми Берлинската стена
с очите си

Очите ти са на дете
Чак сега разбирам Яворов

Ти даде смисъл на поезията
и я обезсмисли всъщност

Ти дойде
и сега е страшно

Страх ме е,
защото вече знам какво е да те има

Страх ме е,
защото всичко, което имам са очите ти

Очите на малко момче
в тялото на мъж

Обичай ме!
Защото иначе...
Обичай ме.

петък, 28 август 2015 г.

И

Цигулките ме преследват
и не е същото като да оставяш следи от мастило
и те срещам по улиците,
и идваш в съня ми,
и те чувствам, когато си позволя да чувствам,
и, и, и - мога да изброя много и-та

ставам вече изкуствена,
и не че ти ще дойдеш
и ще ме целунеш
и ще падне камъка
или ще се събудя от стогодишен сън,
или ще изплюя ябълката,
или ще ми стане стъклото,
което често е участник във вечерта ми,
...

но може би аз ще пускам цигулки
и ще спрат да раздират,
и ще спорим за песните
докато е късно за спорене
и ще пада слънцето в шепите
като узряла праскова
и ще сме крадци
и ще миришем един на друг,
и няма да се къпем,
и ще отхапваме от
узряващата любов,
и ще хубаво,
и, и, и
и ще сме аз И ти
най-хубавото "И",
което ще ни направи НИЕ

понеделник, 10 август 2015 г.

Роман

Някой ден ще напиша роман
Имам вече заглавие
и почти съм готова с сюжета
"Последният полет на щъркела" -
Разказ за онази любов...
Събирам по улиците влюбени погледи
на споделена и безнадеждна любов.
Събирам истории, усмивки, сълзи
в душата ми не остава място за моите.
Трябва да се науча да забравям.
Прекалената емпатия понякога вреди...
и винаги разконцентрира
При мен е диагноза -
от утробата мисля.
Напоследък осъзнавам, че съм щастлива.
Но ще променя заглавието -
или ще напиша два романа
"Псуването е полезно!"
Препоръчвам го,
както и благодарността!!!

...

Усещам...
Всеки път
усещам теб.
Виждам тока.
Като фойерверк е
И ми става тъжно,
че всичко е само разстояние,
че си близо,
а сантиметрите
(напук на физиката)
се превръщат в океани,
а ние сме със пояси
и се удавяме.
Безнадеждно е да се обичаме...

Вина

Винаги ми се плаче, когато не съм сама,
а сълзите ми изискват самота.
Когато всички си отидат -
горките ми сълзи - вече са преглътнати
и остават там в дълбокото.
Търсила съм сонди много пъти ,
но самотата ми няма нужда
от сълза - дори една.
Уютно й е в компанията на дим и вино -
цвят според сезона.
......................................
Чувствам се виновна пред сълзите си -
от петилетка заслужават свобода.
Толкова са много -
Понякога имам чувството,
че цялата съм от вода.
Страхувам се -
когато срещна някой,
от когото сълзите ми няма
да се чувстват неудобно
ще се разлея
и ще го удавя -
в солена свобода.

Може, да

Аз съм малко невротична
и наднормено емоционална
Случва ми се да се смея непристойно
и да изричам безпризорните си мисли
Понякога се затварям в кулата
и отказвам да подстригвам косите си с години...
После отказвам да чакам
и сама се спасявам.
Вярвам до лудост
и мечтите са измислени за мене
Ако Пикасо ме познаваше
щеше да измисли нови геометрични фигури...
Като се замисля
разбирам твоя страх да ме обичаш
Но ако останеш 1001 нощи -
ще ти разкажа 1002 приказки -
последната ще е нашата
и ще бъдеш много,
ама МНОГО обичан!!!

Пожелание

Веднъж поиска да
ме няма във живота ти
Тогава ме изпразни от смисъл
Упорито останах при теб,
невидима, те чаках
да ме видиш
После тръгнах бавно
Обръщах се на всяка крачка
с надежда да поискаш да остана.
Втренчен и ням гледаше
как се сливам с хоризонта...
И залязох - може би завинаги.
Сега си свободен от мен -
Изпълних твоето желание.
Дължиш ми нещо във замяна -
изпълни едно мое нежелание -
Изтрий следите ми
и мен изтрий... завинаги!