петък, 13 юли 2018 г.

Кучката с виончелото

Мечтаех си за теб от много малка,

още в пясъка над пеперудените форми



и не че си такъв какъвто те поисках -

дори напротив, никак даже -



ти си груб и недодялан,

ти си буря, много рядко лятна

и звездите ми оставяш на небето



думите красиви оставяш да отгатна,

а цветята ми оставяш да вехнат зад витрини



Понякога се питам, ти ли си,

да тръгна ли по пътя

и да заговоря ли за очите ти във минало и свършено



И тогава слушам песни,

тъжни песни, женски песни



И така веднъж я видях -

кучката със виолончелото



Къдриците падаха свободно по белите й рамене,

носеше червено

и свиреше добре



И знаех, че ще я харесаш-

И знаех, че ако мен ме няма ще я пожелаеш

и ще я гледаш с тъмните си две очи

и тя ще те усмихне…



Кучка! Няма да те дам на някаква

къдрокоса, талантлива, красива,

свиреща като богиня,

може би спокойна и уравновесена

познаваща себе си, Жена!



Защото знам, че си ти

и ще си ти, и твоя ще остана

и ще се боря за теб със теб,

със себе си, със всички,

със кучката, и с музиката й

и с детските мечти



И макар, пръстите ми да не познават струни,

и да не раджат музика

познават теб, а заедно най-истински звучим.

Пъзел

Кървави парченца

редиш ме и после ме разваляш

не знаеш дали съм аз,

а аз усещам твойта буря от въпросителни

Тя ме залива,

Тя ме затрупва

Задушавам се

Сънувам праЗни клетки в празна стая

Сънувам как си тръгваш

Едвам поемам дъх

Бурята е в мен

Ще се взривя

Парченцата ще полетят

Ще се изгубят

Ще станат Кални

Под нечии скъсани подметки на брадат бездомник

А после, после…

Искам да избягам от бъдещето време

Трябва да опростим граматиката си

И да се придържаме към сегашно просто

Искам да превърнем тривремието във безвремие

И да се намерим пак, и тук, и пак

И да се откриваме във всяко сега,

което предстои

вторник, 19 юли 2016 г.

Обичай ме

Ти дойде,
когато бях в покой

Дойде тъй чакан,
неочаквано

Събори ми Берлинската стена
с очите си

Очите ти са на дете
Чак сега разбирам Яворов

Ти даде смисъл на поезията
и я обезсмисли всъщност

Ти дойде
и сега е страшно

Страх ме е,
защото вече знам какво е да те има

Страх ме е,
защото всичко, което имам са очите ти

Очите на малко момче
в тялото на мъж

Обичай ме!
Защото иначе...
Обичай ме.

петък, 28 август 2015 г.

И

Цигулките ме преследват
и не е същото като да оставяш следи от мастило
и те срещам по улиците,
и идваш в съня ми,
и те чувствам, когато си позволя да чувствам,
и, и, и - мога да изброя много и-та

ставам вече изкуствена,
и не че ти ще дойдеш
и ще ме целунеш
и ще падне камъка
или ще се събудя от стогодишен сън,
или ще изплюя ябълката,
или ще ми стане стъклото,
което често е участник във вечерта ми,
...

но може би аз ще пускам цигулки
и ще спрат да раздират,
и ще спорим за песните
докато е късно за спорене
и ще пада слънцето в шепите
като узряла праскова
и ще сме крадци
и ще миришем един на друг,
и няма да се къпем,
и ще отхапваме от
узряващата любов,
и ще хубаво,
и, и, и
и ще сме аз И ти
най-хубавото "И",
което ще ни направи НИЕ

понеделник, 10 август 2015 г.

Роман

Някой ден ще напиша роман
Имам вече заглавие
и почти съм готова с сюжета
"Последният полет на щъркела" -
Разказ за онази любов...
Събирам по улиците влюбени погледи
на споделена и безнадеждна любов.
Събирам истории, усмивки, сълзи
в душата ми не остава място за моите.
Трябва да се науча да забравям.
Прекалената емпатия понякога вреди...
и винаги разконцентрира
При мен е диагноза -
от утробата мисля.
Напоследък осъзнавам, че съм щастлива.
Но ще променя заглавието -
или ще напиша два романа
"Псуването е полезно!"
Препоръчвам го,
както и благодарността!!!

...

Усещам...
Всеки път
усещам теб.
Виждам тока.
Като фойерверк е
И ми става тъжно,
че всичко е само разстояние,
че си близо,
а сантиметрите
(напук на физиката)
се превръщат в океани,
а ние сме със пояси
и се удавяме.
Безнадеждно е да се обичаме...

Вина

Винаги ми се плаче, когато не съм сама,
а сълзите ми изискват самота.
Когато всички си отидат -
горките ми сълзи - вече са преглътнати
и остават там в дълбокото.
Търсила съм сонди много пъти ,
но самотата ми няма нужда
от сълза - дори една.
Уютно й е в компанията на дим и вино -
цвят според сезона.
......................................
Чувствам се виновна пред сълзите си -
от петилетка заслужават свобода.
Толкова са много -
Понякога имам чувството,
че цялата съм от вода.
Страхувам се -
когато срещна някой,
от когото сълзите ми няма
да се чувстват неудобно
ще се разлея
и ще го удавя -
в солена свобода.