понеделник, 26 април 2010 г.

Апокалиптично

Няма птици по жиците
Няма тела, само сенки,
скитащи под плачещи върби...
Уморени от невиждане очи
ходят по въжета
и търсят примка...
Кораби потъват и крещят
Занемели огньове заливат водата
Мирише ми на дъжд,
А вятърът ми носи пясък
Валят коси в далечината
Погребват някъде зародиши...
Светът скимти,
но виж Луната -
намушква своето туловище!

петък, 23 април 2010 г.

Капризи

Илюзиите ми кой ще приюти,
ако заплача кой ли ще остане
И кой със мен ще помълчи
от залеза до изгрева в неделя
И кой ще се усмихва на косите ми,
неподредени
и от гръмкия ми смях ще се смути
И кой ще ми прощава,
когато самотата предпочитам
и отказвам да повярвам в сутринта
Кой ще утешава суетните ръце...
А кой ще пожелае да ме прочете
без да пита за заглавието?

Начумерено

Острелях лястовиците по жиците
зазидах клетки на канарчета
Изтръгнах крилете им преди това
Приших ги към набръчкани ръце
на умираща цветарка,
вкопчила се във увяхващия люляк'
откъснат от забравена градина.
Усмихнах се на криво
и със задоволство на света,
а трикрако куче гонеше балон...

четвъртък, 22 април 2010 г.

Ей така за разнообразие

Ей така за разнообразие
реших да те обичам
Да стъпча страховете
и да прегърна твоите ядра

Ей така за разнообразие
реших, че ще е хубаво
и че ще напиша нещо
и ще ти го подаря

Ей така за разнообразие
реших и го направих
изпивах жадно чашите,
напълнени със част от тебе


И ти за разнообразие
смени ме с друга -
по-добра навярно.
Сега коленича над нашата
тоалетна с миди по седалката
и се опитвам да повърна
всяка част от тебе, полепнала
по вътрешните ми стени...
Уви, от болемичните ми повици
сърцето ми потъна във канала.