понеделник, 26 април 2010 г.

Апокалиптично

Няма птици по жиците
Няма тела, само сенки,
скитащи под плачещи върби...
Уморени от невиждане очи
ходят по въжета
и търсят примка...
Кораби потъват и крещят
Занемели огньове заливат водата
Мирише ми на дъжд,
А вятърът ми носи пясък
Валят коси в далечината
Погребват някъде зародиши...
Светът скимти,
но виж Луната -
намушква своето туловище!

2 коментара:

Bla каза...

Гледам я Луната, гледам... а тя ми отвръща с претенциозен взор.

tea каза...

Кървящите са снизходителни...