:P

Щастие в тенекия,
изобилие от плащеници,
курви на културни мероприятия.
Живот на колела,
на кръгово и без предимство
в пика...
Някой не спира да пуска казанчето -
скоро ще свърши водата на света.
Поемам, изхвърлям, смея се,
опулвам очи и нацупвам устни.
Искам огледало на тавана.
Не искам таван!
Окачете всичките си Грамоти по стените,
подредете прилежно статуетките
и наемете жена да чисти праха от тях.
Ежедневно, по-добре ежечасно.
Или просто излезте пред блока, къщата, колата, вилата, небостъргача (небето не знае, че го стържат) и се изплезете -
някое дете ще Ви отвърне,
после, после... :)

Чернова

Извинявай. Сълзите ми са мираж. Далечен. Много е топло. Топя се. Напоследък много пуша. Не само цигари. Пушим в комуната, после слушаме джаз и играем на безсмислени игри. Понякога споделяме тайните си. Хубаво е в комуната, нека да е лъжовно. Няма стъкла, които да счупим - само бетон. Смеем се неприлично високо, така или иначе никой не ни чува, може би защото всичко отдавна са спрели да ни слушат. Истината е хубаво нещо, лъжата- още по-хубаво. Казват, че виното било резливо. На мен ми е ужасно сладко. Иначе - твърдо много сол, океан! Странно колко бързо се променят някои неща, а други си остават съвсем същите.Хората не са такива, каквито когато ги заобичах... И аз не съм същата. С годините сърцата осиротяват.

Две години и месец по-късно. Оставих само един празен ред. А в мен са много повече. Празни редове, последвани от многоточия, не пунктирани линии! Забелязала съм колко много хора са влюбени в многоточията. Аз започвам да ги презирам. колко по-хубав щеше да е моят живот без тях!
Две години и месец по-късно знам повече, разбирам по-малко, имам все по-малко време за себе си. Или по-често бягам от себе си.
Две години и месец по-късно прекалявам повече. Избягвам да се усмихвам с мисъл. Приемам се. Обичам повече и по-честно.
Странно нещо са черновите. Понякога е хубаво да се оставят да престоят. Все повече ми липсва хартията, макар и да "еко". Искам да ми замирише на мастило. Искам да ми замирише на проявена лента, искам да ми пращи и да ми пеят все едно е на живот и смърт.
Всичко се оказа на живот и смърт. Изначално. И нищо не се оказа на живот и смърт. Кардинално. И все пак всичко стига до там, поне в нашите представи.
Необратимо или не. Кръговрат ли не бе. Ще се срещнем ли пак, някъде... (понякога са необходими - когато нямаш имена).
И така един месец и две години по-късно осъзнавам, че въпросите са заместили твърденията.
Надали това съм щяла да напиша един месец и две години по-рано. Да бях завършила черновата тогава. Надявам се Аз тогава да не ми се сърди. Аз сега съм й благодарна. Сърдя й се за някои неща. Няма нищо. Усмихвам се. До скоро в някой/и паралелен/ни свят/ове, ове, ове...............................................................

()

Вече не мога да пиша

и май доста често ми е трудно да дишам.

Някога си мислех, че препинателните знаци ми пречат -

казват повече от думите понякога

и ги променят.

Сега ги уважавам.

Затварям очи...

Между скобите е празно,

но ще ги отворя,

някой може да постави нещо между тях (),

моля...

...

Глупаво е редовете потъват аз след тях буквите са на непознати места и ръцете ми отчаяно ги търсят пренебрегвам препинателните знаци и бягам бягам писна ми!!! Искам да съм колибри...

Малки гари

Малки гари -
каменни и романтични
Малки гари -
чакат блудни синове и дъщери
Малки гари -
обрасли, със счупени прозорци
без багажно отделение
Малки гари -
спират само пътнически влакове
понякога...
Малки гари -
със странни имена, които отдавна не се разчитат
Малки гари -
Малки гари -
Малки гари -
Като се замисля от птичи поглед
всички гари са малки...