Мечтаех си за теб от много малка,
още в пясъка над пеперудените форми
и не че си такъв какъвто те поисках -
дори напротив, никак даже -
ти си груб и недодялан,
ти си буря, много рядко лятна
и звездите ми оставяш на небето
думите красиви оставяш да отгатна,
а цветята ми оставяш да вехнат зад витрини
Понякога се питам, ти ли си,
да тръгна ли по пътя
и да заговоря ли за очите ти във минало и свършено
И тогава слушам песни,
тъжни песни, женски песни
И така веднъж я видях -
кучката със виолончелото
Къдриците падаха свободно по белите й рамене,
носеше червено
и свиреше добре
И знаех, че ще я харесаш-
И знаех, че ако мен ме няма ще я пожелаеш
и ще я гледаш с тъмните си две очи
и тя ще те усмихне…
Кучка! Няма да те дам на някаква
къдрокоса, талантлива, красива,
свиреща като богиня,
може би спокойна и уравновесена
познаваща себе си, Жена!
Защото знам, че си ти
и ще си ти, и твоя ще остана
и ще се боря за теб със теб,
със себе си, със всички,
със кучката, и с музиката й
и с детските мечти
И макар, пръстите ми да не познават струни,
и да не раджат музика
познават теб, а заедно най-истински звучим.
петък, 13 юли 2018 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар