петък, 13 юли 2018 г.

Кучката с виончелото

Мечтаех си за теб от много малка,

още в пясъка над пеперудените форми



и не че си такъв какъвто те поисках -

дори напротив, никак даже -



ти си груб и недодялан,

ти си буря, много рядко лятна

и звездите ми оставяш на небето



думите красиви оставяш да отгатна,

а цветята ми оставяш да вехнат зад витрини



Понякога се питам, ти ли си,

да тръгна ли по пътя

и да заговоря ли за очите ти във минало и свършено



И тогава слушам песни,

тъжни песни, женски песни



И така веднъж я видях -

кучката със виолончелото



Къдриците падаха свободно по белите й рамене,

носеше червено

и свиреше добре



И знаех, че ще я харесаш-

И знаех, че ако мен ме няма ще я пожелаеш

и ще я гледаш с тъмните си две очи

и тя ще те усмихне…



Кучка! Няма да те дам на някаква

къдрокоса, талантлива, красива,

свиреща като богиня,

може би спокойна и уравновесена

познаваща себе си, Жена!



Защото знам, че си ти

и ще си ти, и твоя ще остана

и ще се боря за теб със теб,

със себе си, със всички,

със кучката, и с музиката й

и с детските мечти



И макар, пръстите ми да не познават струни,

и да не раджат музика

познават теб, а заедно най-истински звучим.

Няма коментари: