петък, 26 юни 2009 г.

В ла минор


Колко е летящо когато няма нищо, абсолютно нищо в утробата с очи... Само едно тихо, пърхащо, пиано, разтилащо из вените ми ноти... Невидими ръце рисуват по прашните клавиши на моята душа и засиява дъга в очите... Свободата е уникално чувство, което няма нужда от зависимости, противно на очакванията и нагласите.
Свободна съм сред звуците, изпълващи детството на моята пролет. Пролет, за която воювам(и често губя битката, но пък рядко...) !
Усещали ли сте се пеперудени...? За един кратък миг? В един дъждовен ден? Сами? До някого? Прекрасно е - "музика, лъчи"...
Пеперудено ми е, даже и в тъгата... Едни ноти ме поеха, затвориха очите ми и не спряха да целуват треперещите ми устни, черно-бели, минорни устни...
Ноти, ах, Ноти...! Копнея, а едно припомнено пиано не спира да звучи...

1 коментар:

Пламен Бочев каза...

Радвам се, че те "открих".