сряда, 17 юни 2009 г.

Притча


Съблазнена от греховете,
смъртни и не

(надвишаващи седем на брой),
тичам пастелено гола
из дебрите на душата усойна.
Късно е за разкаяние -

обитавам леглата на демони

и словоблудствам със огнени сърпове...
Ангел съзря ме и ме осъди,
изсмях се - паднал до мене бе той...



Беше гласовита нощ, птиците не спяха, а блудстваха с дърветата... Уморих се от чакане и от смиреност. Опитах се с една книга, после с друга - не се получи. Чуждите думи не заглушиха моите. Желанието ми бе забранено, но алено натрапчиво...Омръзна ми от многоточията и скрититите зад тях страхливи думи. Обичам те - без излишни точки и с прекомерно много удивителни!!!(в период) . " Грешно е...", казаха много и грешна, аз ги послушах, "Нямаш сърце..." - казаха други и аз доброволно се отказах от него. Ти тръгна от Тук без избор, и се върна Там по навик. Съвестно си повтарям, че постъпих богоугодно, но съвестта ми е чужда някак, когато си липсващ.
Сферичният ми кувиоз за мисли бавно издъхва от напора им да бъдат споделени, но само с теб. Грешна съм, грешна съм, грешна съм - се опитвам да съхраня като убеждение в него.
Колапс! Съхранението неуспешно - паметта е пълна. Колко жалко, че не съм иззидана от библейски нагласи - борбата е по-жестока, макар че те я спечелиха.
Няма значение, нали постъпихме РЕДНО и се наместихме в редиците. Ти сега заспивай до която ТРЯБВА, аз ще заспивам сама...(това е предпоследното многоточие, нямам сили да изрека думите, скрити зад него).
Прекръствам се с грешните си ръце, усещали теб. Не ми беше трудно - и на ръцете на убиеца им се случва понякога, по навик...(последното - съдете ме!).

6 коментара:

legrandelf каза...

[смиг]

:)

tea каза...

:) [смиг] :)

Gabfest каза...

Никой не заслужава да заспива сам...

tea каза...

Но на много се случва...

Le_Grand_Elf каза...

Защо случва?
Процес, като дишането... като природните, които не контролираме - залез/изгрев.

Самотния сън като физика не е проблем.
Самотния сън като ментално изживяване - тук има живот за развиване!

:)

tea каза...

Предполагам, че от една страна ние "си го случваме", и все пак не винаги, когато сме свободни да избираме е възможно и да контролираме.
"Самотният сън като физика не е проблем" - не е , защото физиката е самотна по подразбиране, пък и в случая самотата е свобода - лелеена, тоест липсват окови..., има кръжене...
Но заспиваме ли самотни отвътре...
Поне се раждат изповедите на самотниците ;)