сряда, 9 декември 2009 г.

Да де


Руските песни винаги оправдават тъгата. Искаш да я предизвикаш - пускаш един руски романс и готово. Острият тембър, пресипналото от водка гърло, текстовете, които напомнят на пропаст, фаталността на нотите... И как душата ти да не заплаче, а сърцето ти да не затанцува! Притвяраш очи и изтръпваш, пръстите затреперват и клавиатурата притихва... Цигарата пръщи, а една сълза разбива стените и започва да диша. Вярата е трудно постижима в 3 часа сутринта. Изядох твърде много щоколад и казах твърде много истини! Няма водка! Химерите заместват съня и няма коледна елха! Баща ми няма да се появи и тази Коледа, няма да получа и картичка... Човек спира да чака все някога, лековито е. Няколко руски песни и душата ти се разкъсва по собствен избор. После - омаломощаване и най-накрая сън, без сънища. Фалшиви герои сме и нямаме трикотажни костюми. Не блестя в черна кожа, не нося и червило, нямам и цветя в косите. Обикновена съм. Пуша много, пия така и обичам руски песни. Не чакам вече Коледа и мразя да окрасявам изкуствени елхи, въпреки че е еко. Крещя понякога и се смея неприлично. Незаконна съм и често влюбена, но рядко обичаща. Обичам руски песни! И филми! Случайна съм и тъжна, непостоянна... А имаше един уличен саксофонист, който ми подари 3 минути филмово време. И обичам руски песни и бездомни кучета. Ако свърша разкъсана от тях ще бъде романтично. Звездите са безкрайно стари, аз не. Но вечерта е приятна и безсънна. Свободна съм!

2 коментара:

Preor каза...

Сипи и на мен едно, и преди да запушим мълчаливо да те почерпя:
http://vbox7.com/play:d41f3eed
Много ми хареса:-)

tea каза...

Сипвам! Наздраве! След малко тихо ще запуша.
Благодаря за поздрава - любима песен.
А песента, която слушах аз беше - http://www.youtube.com/watch?v=VdWBdqkxHKg
Поздрав!