събота, 19 декември 2009 г.

Писмо


Снимка Sam Taylor-Wood от "Crying man"




Разкъсан чоропогащник(как мразя тази дума),кървящо коляно и дузина драскотини по лявото предсърдие или дясното... Колко пъти съм те молила да си режеш ноктите?! Вали сняг, на парцали, а хората с досадни усмивки купуват досадни коледни играчки за досадната си коледна елха, която някой ще отскубне прозаично от бъдещия им дом. Досада!
Не ми се плаче - просто си вървя под снега. Приличам на курва с разкъсания си лилав чоропогащник(ужасно грозна дума), побеляла и суха. Не мисля за теб, но мисля за това, че не мисля за теб. Плаша се - от себе си. Кога станах такава, кой по дяволите ми ампутира болката??? Фантомното ми сърце посинява скоростно. Не се бутай в мен!
Не знам къде да отида - да се прибера, не! Досадно е! Няма лирика под снегокървящото небе. Хора и улици, без "urban" романтика, без снежни човеци, без гаврошовци по витрините. Розови чантички, пълни с парцали. Обесени детски пуловерчета по изкуствените елхи. Оригинално! А онзи ден плакахме заедно заради тъжна песен. Онзи ден... Колко бързо се променят нещата, и аз. Не ми се плаче!
Бяло, бяло - зимна приказка. Глупости, глупости, глупости!!! Кална зима, приказки за умиращи деца с кибрит в ръцете. Няма духове, няма рай! Къде съм? Не знам, но ми харесва -тъмно е и трамвайната линия е успокояваща. Зяпат ме. Със съжаление. Будя съжаление. Разсмиват ме. Приличам на снежен човек. И без това очите ми са като копчета и виждат точно толкова. Трамвай! Шанс! Дали? Не! Мама!
Пак по тротоара. Разумна съм. Липсваш ли ми? Таксита, шепоти... Кога изгуби мечтите? Не ми се плаче! Махни се от пътя ми белобради, не си истински! Запуши устата на досадното си звънче! Не ме зяпай, не разбра ли - не ми се плаче!!!

Коронясах сърцето ти
измих косите си,
подредих мислите,
за да не те обърквам.
Разпнах гордостта си на кръст
и я захвърлих в килера( с който не разполагам),
за да изчакам твоята болка.
Надрусах сърцето си,
за да те понесе.
Взривих всички кораби,
за да съм без изход от теб.
Зазидах очите си-
много са шумни.
Зашивах ти сянката
всеки път щом я изгубеше.
Препрявах гласа си,
за да прилича на нейния.
Подарих ти ръцете си,
за да си вечно прегърнат.
Пресуших всички кладенци,
за да пиеш от мен.
Наливах ти щедро...
Изпразни ме!
Сега съм саката за теб.
Отиваш си...
Върни ми ръцете,
за да ти помахам за СБОГОМ!

Няма коментари: