На неотговорените въпроси отговорът се помни най-дълго! Запалката умираше - много я дразнеше всичко смъртно. Миришеше. Трябваше да почисти, но беше уморена. Последният беше красив, много. И тези я дразнеха. Той умираше за нея, тя просто реши да му помогне.
Виното беше сладко. Вивалди галеше. Погледна го - изрисуван. Спокоен - до нея. Гримът й и тежеше. Някакви птици плачеха. Нали умират сами. Цигарите никога не стигаха, особено когато сънят закъсняваше. Очите я боляха. Закъсняваше с крайния срок. Тези крайни срокове. Свеща догаряше ли, мастурбираше ли. Наистина трябваше да почисти! My little fish, don't cry! Нощта вакхастваше...
Сърцето винаги спира преждевременно. Подранили кръстове. Голгота е далече! Наближаме Стикс. Колко жалко, че той даде дребните си. Някакъв смях си проправяше път през деберите на нейните гърди. Котката се беше скрила в гардероба - винаги правеше така. Щяха да я хванат някой ден. Затова носеше пръстена с билета към деветия кръг. Пушачите бяха щастливци. My little fish, don't cry! Есенни листа под снега.
Зимата на нейното недоволство взе поредната си жертва - мъж на 25, 180 висок, тъмен с очудени очи. Лежеше до нея. Син, ангелски. Погледна го. Скоро щеше да замирише.
Наистина трябваше да почисти. Поредното чистене. Все по-често се налагаше.
My little fish, don't cry!
неделя, 14 ноември 2010 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар