понеделник, 27 декември 2010 г.

Кротко

Заровена под хиляди юрганни лъжи, с пукнати кости и съвсем пропуснала дребния шрифт. Когато си прекалено зает да прегърнеш майка си и да честитиш празника на приятеля си, когато копаеш все по-дълбоко и никога не разопаковаш до край багажа, когато няма друг сезон, когато разплакваш героите... Когато бягаш сред плаващи пясъци, когато замръзваш екваторно и въртиш само една плоча. Когато крадеш чуждите усмивки и оставяш да те прегръщат срещу известно заплащане... Когато измерваш Коледа в касови бележки и натрупани калории... Когато няма какво да задържиш, защото всичко си прогонила, когато присвиваш очи, за да не виждаш и когато държиш крилата ти да са позлатени... Когато превърнеш сърцето си в пустиня и ръцете си в лопати, когато очите ти огладнеят и устата ти пресъхне... Когато си неприлично млад, а душата ти тежи позорно... Когато загубиш пътя преди да си го поел... Когато убиваш любовта в зародиш... Когато губиш... Когато си загубил...
Опитай се да скръстиш ръце и да помолиш себе си за прошка... "Когато" винаги е в моите ръце!

Няма коментари: