Онзи ден свалих пръстена си. Косата ми се заплиташе в него. Беше ми станал и малко широк. Без обяснения, без сантимент - просто го свалих. Дори не помня къде го оставих. Минаха дни, два или три, не знам. Чак днес забелязах, че нещо липсва, не че усетих липса, забелязах. Странно. Нося го от години, харесвам го, интересен е - различен. И един ден просто косата ми се заплете в него за пореден път. И край. Обичам пръстена си, но ми омръзна, не той самия, просто нещо... Сега си мисля - искам нов, не е нужно да е лъскав или скъп, просто да е нов, и да не ми е широк, и косата ми да не се заплита в него. Е, и да е красив, и да ми харесва, и да ми стои добре, и пак да е леко особен, нали разбирате - оригинален. Стария ли, на знам. Когато ми омръзне новия пак ще окрасява ръката ми, едната. Така де - това са просто вещи. Има ли значение? Няма значение. Един стар пръстен, а толкова редове. Има хора, за които и една дума не намирам. Странно... Мисля, че го оставих в банята. Да! Знаете ли, май не искам нов пръстен. Пък и косата ми обича да се заплита в този. А и на ръката и ми е самотно. Отивам към банята... Готово!
Няма коментари:
Публикуване на коментар