неделя, 30 септември 2012 г.

До скоро

Отиде си без да ме попиташ дали ще оживея, а вдигна палец сякаш всичко е наред Повярвах - във Господ и във теб - до утре После си отиде спокоен и красив а ние плакахме - малко плакахме, имаше много хора, но не спираме Страшно е да е НЕОБРАТИМО Истината е, че е страшно като те няма...