Пясъкът и пръстите
жълтото и кожата
сълзите и часовника-
мъртви златни рибки,
прашасалото вино
и мръсното под ноктите
кривата усмивка
колената ми раздрани
спрелите реки без острови
сцената на празни куфари
пепелта в очите
обезцветените ми устни
готвят се за истини,
сърцето за безритмие...
понеделник, 27 декември 2010 г.
Знам, но ще
Ще дотичам плахо
ще се спра на мигла разстояние,
ще ме спреш с очи,
но няма да извърна поглед.
Фобиите и страховете ще захвърля
и сред хиляди часовници ще те прегърна.
Знам - не съм добре дошла
и тихата ми обич е досадна,
знам, че ще е страшно
да не сме сами
и ръцете ни да се открият.
Знам, че не обичаш черно бели филми и Шопен.
Знам причините, и другите ги знам,
но не искам много - знаеш,
да паднем само във снега и да направим ангели...
ще се спра на мигла разстояние,
ще ме спреш с очи,
но няма да извърна поглед.
Фобиите и страховете ще захвърля
и сред хиляди часовници ще те прегърна.
Знам - не съм добре дошла
и тихата ми обич е досадна,
знам, че ще е страшно
да не сме сами
и ръцете ни да се открият.
Знам, че не обичаш черно бели филми и Шопен.
Знам причините, и другите ги знам,
но не искам много - знаеш,
да паднем само във снега и да направим ангели...
Кротко
Заровена под хиляди юрганни лъжи, с пукнати кости и съвсем пропуснала дребния шрифт. Когато си прекалено зает да прегърнеш майка си и да честитиш празника на приятеля си, когато копаеш все по-дълбоко и никога не разопаковаш до край багажа, когато няма друг сезон, когато разплакваш героите... Когато бягаш сред плаващи пясъци, когато замръзваш екваторно и въртиш само една плоча. Когато крадеш чуждите усмивки и оставяш да те прегръщат срещу известно заплащане... Когато измерваш Коледа в касови бележки и натрупани калории... Когато няма какво да задържиш, защото всичко си прогонила, когато присвиваш очи, за да не виждаш и когато държиш крилата ти да са позлатени... Когато превърнеш сърцето си в пустиня и ръцете си в лопати, когато очите ти огладнеят и устата ти пресъхне... Когато си неприлично млад, а душата ти тежи позорно... Когато загубиш пътя преди да си го поел... Когато убиваш любовта в зародиш... Когато губиш... Когато си загубил...
Опитай се да скръстиш ръце и да помолиш себе си за прошка... "Когато" винаги е в моите ръце!
Опитай се да скръстиш ръце и да помолиш себе си за прошка... "Когато" винаги е в моите ръце!
Абонамент за:
Публикации (Atom)