сряда, 8 юли 2009 г.

...


Ксанакс, валидол, диазепан - шепа шарено спасение..., шепа неустоимо бягство, шепа мълачаливо примирение... Още едно малко оранжево хапче за успокоение преди делириума на крайната цел. Мислите са объркани и блуждаещи, бягащи от евентуалните последици. Лека ирония се чете в погледа, дъга се отразява в белите, въртящи се лупи. Ръцете бавно се отпускат и потъват в мекотата на бедрата, усмивката се изкривява и добива страшен вид. Желанията политат към неведоми висоти. Тялото пропада и търси допир... Внезапно, ръцете се намират протегнати и висящи, тъпо крещящи... Луна!
Малко, по малко дъхът става неуверен, но стакат. Конвулсии стъпват по клепачите, а гърдите се разливат спокойно и пастелно. Кожата изтръпва и засиява. Мъртвешки танц на пеперуди... Миг... Вечност...
Шепа шарен край!

Няма коментари: