Кучката с виончелото

Мечтаех си за теб от много малка,

още в пясъка над пеперудените форми



и не че си такъв какъвто те поисках -

дори напротив, никак даже -



ти си груб и недодялан,

ти си буря, много рядко лятна

и звездите ми оставяш на небето



думите красиви оставяш да отгатна,

а цветята ми оставяш да вехнат зад витрини



Понякога се питам, ти ли си,

да тръгна ли по пътя

и да заговоря ли за очите ти във минало и свършено



И тогава слушам песни,

тъжни песни, женски песни



И така веднъж я видях -

кучката със виолончелото



Къдриците падаха свободно по белите й рамене,

носеше червено

и свиреше добре



И знаех, че ще я харесаш-

И знаех, че ако мен ме няма ще я пожелаеш

и ще я гледаш с тъмните си две очи

и тя ще те усмихне…



Кучка! Няма да те дам на някаква

къдрокоса, талантлива, красива,

свиреща като богиня,

може би спокойна и уравновесена

познаваща себе си, Жена!



Защото знам, че си ти

и ще си ти, и твоя ще остана

и ще се боря за теб със теб,

със себе си, със всички,

със кучката, и с музиката й

и с детските мечти



И макар, пръстите ми да не познават струни,

и да не раджат музика

познават теб, а заедно най-истински звучим.

Пъзел

Кървави парченца

редиш ме и после ме разваляш

не знаеш дали съм аз,

а аз усещам твойта буря от въпросителни

Тя ме залива,

Тя ме затрупва

Задушавам се

Сънувам праЗни клетки в празна стая

Сънувам как си тръгваш

Едвам поемам дъх

Бурята е в мен

Ще се взривя

Парченцата ще полетят

Ще се изгубят

Ще станат Кални

Под нечии скъсани подметки на брадат бездомник

А после, после…

Искам да избягам от бъдещето време

Трябва да опростим граматиката си

И да се придържаме към сегашно просто

Искам да превърнем тривремието във безвремие

И да се намерим пак, и тук, и пак

И да се откриваме във всяко сега,

което предстои

Обичай ме

Ти дойде,
когато бях в покой

Дойде тъй чакан,
неочаквано

Събори ми Берлинската стена
с очите си

Очите ти са на дете
Чак сега разбирам Яворов

Ти даде смисъл на поезията
и я обезсмисли всъщност

Ти дойде
и сега е страшно

Страх ме е,
защото вече знам какво е да те има

Страх ме е,
защото всичко, което имам са очите ти

Очите на малко момче
в тялото на мъж

Обичай ме!
Защото иначе...
Обичай ме.

И

Цигулките ме преследват
и не е същото като да оставяш следи от мастило
и те срещам по улиците,
и идваш в съня ми,
и те чувствам, когато си позволя да чувствам,
и, и, и - мога да изброя много и-та

ставам вече изкуствена,
и не че ти ще дойдеш
и ще ме целунеш
и ще падне камъка
или ще се събудя от стогодишен сън,
или ще изплюя ябълката,
или ще ми стане стъклото,
което често е участник във вечерта ми,
...

но може би аз ще пускам цигулки
и ще спрат да раздират,
и ще спорим за песните
докато е късно за спорене
и ще пада слънцето в шепите
като узряла праскова
и ще сме крадци
и ще миришем един на друг,
и няма да се къпем,
и ще отхапваме от
узряващата любов,
и ще хубаво,
и, и, и
и ще сме аз И ти
най-хубавото "И",
което ще ни направи НИЕ

Роман

Някой ден ще напиша роман
Имам вече заглавие
и почти съм готова с сюжета
"Последният полет на щъркела" -
Разказ за онази любов...
Събирам по улиците влюбени погледи
на споделена и безнадеждна любов.
Събирам истории, усмивки, сълзи
в душата ми не остава място за моите.
Трябва да се науча да забравям.
Прекалената емпатия понякога вреди...
и винаги разконцентрира
При мен е диагноза -
от утробата мисля.
Напоследък осъзнавам, че съм щастлива.
Но ще променя заглавието -
или ще напиша два романа
"Псуването е полезно!"
Препоръчвам го,
както и благодарността!!!

...

Усещам...
Всеки път
усещам теб.
Виждам тока.
Като фойерверк е
И ми става тъжно,
че всичко е само разстояние,
че си близо,
а сантиметрите
(напук на физиката)
се превръщат в океани,
а ние сме със пояси
и се удавяме.
Безнадеждно е да се обичаме...

Вина

Винаги ми се плаче, когато не съм сама,
а сълзите ми изискват самота.
Когато всички си отидат -
горките ми сълзи - вече са преглътнати
и остават там в дълбокото.
Търсила съм сонди много пъти ,
но самотата ми няма нужда
от сълза - дори една.
Уютно й е в компанията на дим и вино -
цвят според сезона.
......................................
Чувствам се виновна пред сълзите си -
от петилетка заслужават свобода.
Толкова са много -
Понякога имам чувството,
че цялата съм от вода.
Страхувам се -
когато срещна някой,
от когото сълзите ми няма
да се чувстват неудобно
ще се разлея
и ще го удавя -
в солена свобода.

Може, да

Аз съм малко невротична
и наднормено емоционална
Случва ми се да се смея непристойно
и да изричам безпризорните си мисли
Понякога се затварям в кулата
и отказвам да подстригвам косите си с години...
После отказвам да чакам
и сама се спасявам.
Вярвам до лудост
и мечтите са измислени за мене
Ако Пикасо ме познаваше
щеше да измисли нови геометрични фигури...
Като се замисля
разбирам твоя страх да ме обичаш
Но ако останеш 1001 нощи -
ще ти разкажа 1002 приказки -
последната ще е нашата
и ще бъдеш много,
ама МНОГО обичан!!!

Пожелание

Веднъж поиска да
ме няма във живота ти
Тогава ме изпразни от смисъл
Упорито останах при теб,
невидима, те чаках
да ме видиш
После тръгнах бавно
Обръщах се на всяка крачка
с надежда да поискаш да остана.
Втренчен и ням гледаше
как се сливам с хоризонта...
И залязох - може би завинаги.
Сега си свободен от мен -
Изпълних твоето желание.
Дължиш ми нещо във замяна -
изпълни едно мое нежелание -
Изтрий следите ми
и мен изтрий... завинаги!

Молба II

Абортирах хиляди надежди
и пак толкова оживяха
Платих на знахар,
за да получа забрава...
И нея победи
Опустявам без тебе
Безкраят ми се вижда тесен,
а ти си отвъд и не мога да премина...
Но като с всеки белег -
ще привикна
Но докато се превърнеш в белег -
Моли се за мен
(моля те),
защото аз нямам време -
всичките ми молитви
носят твоето име...

Молба

Дните са камикадзета
Чувствам се като кула
без близнак.
Когато всичко свърши
започна ти...
Не съм Мадона
и никой не е поискал да ме нарисува
Направи го ти.
Знам, че не можеш
да рисуваш
Не е важно.
Крада букви от
мъртви момичета
За теб ги откраднах -
Виж ме!
Дните са камикадзета
Преди последния
стани моята кула близнак!!!

Писмо

Вали сняг в началото на март,
ръцете ми ухаят на оранжево,
портокалите тиктакат
Свят като свят...
Краят е близо
повече или още повече.
Навън е бяло-
толкова е бяло.
Колко дълго ще те чакам -
Краят наближава
Искам те преди това,
а и портокалите избухват един по един -
а зная колко ги обичаш...

Сделка

Продай ми усмивката си -
колекционер съм.
Колко е хубава усмивката ти сред тихото
Продай ми усмивката си -
нямам толкова тъжна
А имам много на клоуни
Продай ми усмивката си,
Моля те...

Ще ти платя със сълзи

Ако някой като теб

Ако някой като теб
намери смелост
и ме обикне
Ако някои като теб преплете ръцете си със моите
и се усмихне
Ако някой като теб
пожелае да съблече душата ми
и да я нарисува върху своята
Ако някой като теб върви до мен
и ме прегръща със очи
Ако някой като теб
пожелае да остане...
Ще спра цигарите и ще направя място в гардероба
няма да прекалявам с алкохола
и ще правя чай в събота следобед,
ще си купя дантелено бельо, за да го събличам
и ще ставам по-рано, за да правя кафе
Ако някой като теб
те изтръгне от мен
ще съм му благодарна
Но никой не е като теб.

?

Не мога да напиша нищо
превзел си всяка крепост, създадена от клетките ми
Забил си знамена нaвсякъде по мен
Мислите ми притежаваш
Търся те сред непознати под дъжда
Събуждам се, ако не те сънувам
Моля се и се предавам
Жесток е всеки ден
Ръце протягам в тъмнината
Уви...
Не си насреща

:P

Щастие в тенекия,
изобилие от плащеници,
курви на културни мероприятия.
Живот на колела,
на кръгово и без предимство
в пика...
Някой не спира да пуска казанчето -
скоро ще свърши водата на света.
Поемам, изхвърлям, смея се,
опулвам очи и нацупвам устни.
Искам огледало на тавана.
Не искам таван!
Окачете всичките си Грамоти по стените,
подредете прилежно статуетките
и наемете жена да чисти праха от тях.
Ежедневно, по-добре ежечасно.
Или просто излезте пред блока, къщата, колата, вилата, небостъргача (небето не знае, че го стържат) и се изплезете -
някое дете ще Ви отвърне,
после, после... :)

Чернова

Извинявай. Сълзите ми са мираж. Далечен. Много е топло. Топя се. Напоследък много пуша. Не само цигари. Пушим в комуната, после слушаме джаз и играем на безсмислени игри. Понякога споделяме тайните си. Хубаво е в комуната, нека да е лъжовно. Няма стъкла, които да счупим - само бетон. Смеем се неприлично високо, така или иначе никой не ни чува, може би защото всичко отдавна са спрели да ни слушат. Истината е хубаво нещо, лъжата- още по-хубаво. Казват, че виното било резливо. На мен ми е ужасно сладко. Иначе - твърдо много сол, океан! Странно колко бързо се променят някои неща, а други си остават съвсем същите.Хората не са такива, каквито когато ги заобичах... И аз не съм същата. С годините сърцата осиротяват.

Две години и месец по-късно. Оставих само един празен ред. А в мен са много повече. Празни редове, последвани от многоточия, не пунктирани линии! Забелязала съм колко много хора са влюбени в многоточията. Аз започвам да ги презирам. колко по-хубав щеше да е моят живот без тях!
Две години и месец по-късно знам повече, разбирам по-малко, имам все по-малко време за себе си. Или по-често бягам от себе си.
Две години и месец по-късно прекалявам повече. Избягвам да се усмихвам с мисъл. Приемам се. Обичам повече и по-честно.
Странно нещо са черновите. Понякога е хубаво да се оставят да престоят. Все повече ми липсва хартията, макар и да "еко". Искам да ми замирише на мастило. Искам да ми замирише на проявена лента, искам да ми пращи и да ми пеят все едно е на живот и смърт.
Всичко се оказа на живот и смърт. Изначално. И нищо не се оказа на живот и смърт. Кардинално. И все пак всичко стига до там, поне в нашите представи.
Необратимо или не. Кръговрат ли не бе. Ще се срещнем ли пак, някъде... (понякога са необходими - когато нямаш имена).
И така един месец и две години по-късно осъзнавам, че въпросите са заместили твърденията.
Надали това съм щяла да напиша един месец и две години по-рано. Да бях завършила черновата тогава. Надявам се Аз тогава да не ми се сърди. Аз сега съм й благодарна. Сърдя й се за някои неща. Няма нищо. Усмихвам се. До скоро в някой/и паралелен/ни свят/ове, ове, ове...............................................................

()

Вече не мога да пиша

и май доста често ми е трудно да дишам.

Някога си мислех, че препинателните знаци ми пречат -

казват повече от думите понякога

и ги променят.

Сега ги уважавам.

Затварям очи...

Между скобите е празно,

но ще ги отворя,

някой може да постави нещо между тях (),

моля...

...

Глупаво е редовете потъват аз след тях буквите са на непознати места и ръцете ми отчаяно ги търсят пренебрегвам препинателните знаци и бягам бягам писна ми!!! Искам да съм колибри...

Малки гари

Малки гари -
каменни и романтични
Малки гари -
чакат блудни синове и дъщери
Малки гари -
обрасли, със счупени прозорци
без багажно отделение
Малки гари -
спират само пътнически влакове
понякога...
Малки гари -
със странни имена, които отдавна не се разчитат
Малки гари -
Малки гари -
Малки гари -
Като се замисля от птичи поглед
всички гари са малки...