четвъртък, 3 ноември 2011 г.

???

Объркана като Хамлет
Обречена като Офелия
Нещастна като себе си
Сънувах, че някой ме обича
Отрова по вените
или препълнени с вода дробове?
Чувствам се като царевична пръчица
Окапа ми сърцето от надежда
В аквариум ли съм или в кенеф???

...

Към края на седмицата е тежко
Симфониите не помагат -
радост
Самотата се превръща във порок
Аз се превръщам във порок
Пазете се от мен
Идва нов ден
не ново начало
После още един
Някой ще заколи някого
Друг ще направи избор в утробата -
не случайно пъпната е връв
Малко съм мрачна
Утре ще се усмихна-
Обещавам

неделя, 6 март 2011 г.

...

Изтисквам те, душа
и пия сока,
повръщам го
Острелях табелата с името ти
после се изсмях
скрих се и заплаках
без да има кой да ме прегърне...
Виках, молих се
никой не поиска да ме чуе
Раздрах гърдите си,
исках да утеша сърцето-
напразно.
Сълзите капеха във раната
соленото разяжда
Повиках те, крещейки.
Изправих се.
Със соленото във раната вървях.
Заздравява.
Окапва ми косата.
Сякаш още си тук...

сряда, 2 март 2011 г.

Сбогом ...

Размазани безличия...
омръзнали сълзи
нотите душат
пиша за да не умра
полагам слепоочие на дулото
пускам и казанчето
паля безразъдно,
а ръцете ми са гладни
за теб...
прахосвам многоточия
и обесвам усмивките
Твърде млада
твърде млада
посипвам
кръст от вино
бермудски правоъгълен триъгълник
смях до инфаркт
сини петна
А когато бях дете
вярвах във феите кръстници
Есенни листа на пролет
Сбогом цветни моливи
Въглени, прогорени папилярни линии
Изтрих се от света

понеделник, 7 февруари 2011 г.

///

На пода
на плочките
сред капките
и самотните мисли
със сърдечни проблеми
Аспирина ми свърши
предсърдията стачкуват
артериите са все на червено
не викам,
пропуквам се
тихо на плочките
акустиката е добра
кънтят от усмивките белити плочки
напук на Апокалипсиса
от кръвта ще изникне трева
и ще се изправя!

четвъртък, 27 януари 2011 г.

Той. Когато.

Когато стане тихо,
непристойно
когато се погледна в тъмнината
когато сърцето в едно е със длетото
и камъкът се предаде
омекнал като восък
Когато се усмихнеш
при все че ти се плаче
и се удавяш
за да се прегърнеш с лилиите
когато клоуните на душата
биват уволнени
и заработват като статисти на поклонения
когато листата откажат да паднат
и земята остане самотна
когато тя си отива
когато тя си отива
когато тя си отива
когато тя си отива
когато тя си отива
е толкова безумна и красива...

...

Няма спасителни пояси
ръцете си превръщам във огърлица
усмихвам се на жълтото небе
и загасям със клепачите прозорците
Разплака ли се твоята прегръдка
понечих ли тогава да я спра
Смущават ме сълзите й -
побягвам
разлиствам стар хербариен албум
смъртта любов ми предвещава
Ще надвия смелостта да те забрява
и ще позволя да ме обичаш!