...

Пясъкът и пръстите
жълтото и кожата
сълзите и часовника-
мъртви златни рибки,
прашасалото вино
и мръсното под ноктите
кривата усмивка
колената ми раздрани
спрелите реки без острови
сцената на празни куфари
пепелта в очите
обезцветените ми устни
готвят се за истини,
сърцето за безритмие...

Знам, но ще

Ще дотичам плахо
ще се спра на мигла разстояние,
ще ме спреш с очи,
но няма да извърна поглед.
Фобиите и страховете ще захвърля
и сред хиляди часовници ще те прегърна.

Знам - не съм добре дошла
и тихата ми обич е досадна,
знам, че ще е страшно
да не сме сами
и ръцете ни да се открият.
Знам, че не обичаш черно бели филми и Шопен.
Знам причините, и другите ги знам,
но не искам много - знаеш,
да паднем само във снега и да направим ангели...

Кротко

Заровена под хиляди юрганни лъжи, с пукнати кости и съвсем пропуснала дребния шрифт. Когато си прекалено зает да прегърнеш майка си и да честитиш празника на приятеля си, когато копаеш все по-дълбоко и никога не разопаковаш до край багажа, когато няма друг сезон, когато разплакваш героите... Когато бягаш сред плаващи пясъци, когато замръзваш екваторно и въртиш само една плоча. Когато крадеш чуждите усмивки и оставяш да те прегръщат срещу известно заплащане... Когато измерваш Коледа в касови бележки и натрупани калории... Когато няма какво да задържиш, защото всичко си прогонила, когато присвиваш очи, за да не виждаш и когато държиш крилата ти да са позлатени... Когато превърнеш сърцето си в пустиня и ръцете си в лопати, когато очите ти огладнеят и устата ти пресъхне... Когато си неприлично млад, а душата ти тежи позорно... Когато загубиш пътя преди да си го поел... Когато убиваш любовта в зародиш... Когато губиш... Когато си загубил...
Опитай се да скръстиш ръце и да помолиш себе си за прошка... "Когато" винаги е в моите ръце!