Кървави парченца
редиш ме и после ме разваляш
не знаеш дали съм аз,
а аз усещам твойта буря от въпросителни
Тя ме залива,
Тя ме затрупва
Задушавам се
Сънувам праЗни клетки в празна стая
Сънувам как си тръгваш
Едвам поемам дъх
Бурята е в мен
Ще се взривя
Парченцата ще полетят
Ще се изгубят
Ще станат Кални
Под нечии скъсани подметки на брадат бездомник
А после, после…
Искам да избягам от бъдещето време
Трябва да опростим граматиката си
И да се придържаме към сегашно просто
Искам да превърнем тривремието във безвремие
И да се намерим пак, и тук, и пак
И да се откриваме във всяко сега,
което предстои
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар