Чернова

Извинявай. Сълзите ми са мираж. Далечен. Много е топло. Топя се. Напоследък много пуша. Не само цигари. Пушим в комуната, после слушаме джаз и играем на безсмислени игри. Понякога споделяме тайните си. Хубаво е в комуната, нека да е лъжовно. Няма стъкла, които да счупим - само бетон. Смеем се неприлично високо, така или иначе никой не ни чува, може би защото всичко отдавна са спрели да ни слушат. Истината е хубаво нещо, лъжата- още по-хубаво. Казват, че виното било резливо. На мен ми е ужасно сладко. Иначе - твърдо много сол, океан! Странно колко бързо се променят някои неща, а други си остават съвсем същите.Хората не са такива, каквито когато ги заобичах... И аз не съм същата. С годините сърцата осиротяват.

Две години и месец по-късно. Оставих само един празен ред. А в мен са много повече. Празни редове, последвани от многоточия, не пунктирани линии! Забелязала съм колко много хора са влюбени в многоточията. Аз започвам да ги презирам. колко по-хубав щеше да е моят живот без тях!
Две години и месец по-късно знам повече, разбирам по-малко, имам все по-малко време за себе си. Или по-често бягам от себе си.
Две години и месец по-късно прекалявам повече. Избягвам да се усмихвам с мисъл. Приемам се. Обичам повече и по-честно.
Странно нещо са черновите. Понякога е хубаво да се оставят да престоят. Все повече ми липсва хартията, макар и да "еко". Искам да ми замирише на мастило. Искам да ми замирише на проявена лента, искам да ми пращи и да ми пеят все едно е на живот и смърт.
Всичко се оказа на живот и смърт. Изначално. И нищо не се оказа на живот и смърт. Кардинално. И все пак всичко стига до там, поне в нашите представи.
Необратимо или не. Кръговрат ли не бе. Ще се срещнем ли пак, някъде... (понякога са необходими - когато нямаш имена).
И така един месец и две години по-късно осъзнавам, че въпросите са заместили твърденията.
Надали това съм щяла да напиша един месец и две години по-рано. Да бях завършила черновата тогава. Надявам се Аз тогава да не ми се сърди. Аз сега съм й благодарна. Сърдя й се за някои неща. Няма нищо. Усмихвам се. До скоро в някой/и паралелен/ни свят/ове, ове, ове...............................................................