И

Цигулките ме преследват
и не е същото като да оставяш следи от мастило
и те срещам по улиците,
и идваш в съня ми,
и те чувствам, когато си позволя да чувствам,
и, и, и - мога да изброя много и-та

ставам вече изкуствена,
и не че ти ще дойдеш
и ще ме целунеш
и ще падне камъка
или ще се събудя от стогодишен сън,
или ще изплюя ябълката,
или ще ми стане стъклото,
което често е участник във вечерта ми,
...

но може би аз ще пускам цигулки
и ще спрат да раздират,
и ще спорим за песните
докато е късно за спорене
и ще пада слънцето в шепите
като узряла праскова
и ще сме крадци
и ще миришем един на друг,
и няма да се къпем,
и ще отхапваме от
узряващата любов,
и ще хубаво,
и, и, и
и ще сме аз И ти
най-хубавото "И",
което ще ни направи НИЕ