Писмо

Вали сняг в началото на март,
ръцете ми ухаят на оранжево,
портокалите тиктакат
Свят като свят...
Краят е близо
повече или още повече.
Навън е бяло-
толкова е бяло.
Колко дълго ще те чакам -
Краят наближава
Искам те преди това,
а и портокалите избухват един по един -
а зная колко ги обичаш...

Сделка

Продай ми усмивката си -
колекционер съм.
Колко е хубава усмивката ти сред тихото
Продай ми усмивката си -
нямам толкова тъжна
А имам много на клоуни
Продай ми усмивката си,
Моля те...

Ще ти платя със сълзи

Ако някой като теб

Ако някой като теб
намери смелост
и ме обикне
Ако някои като теб преплете ръцете си със моите
и се усмихне
Ако някой като теб
пожелае да съблече душата ми
и да я нарисува върху своята
Ако някой като теб върви до мен
и ме прегръща със очи
Ако някой като теб
пожелае да остане...
Ще спра цигарите и ще направя място в гардероба
няма да прекалявам с алкохола
и ще правя чай в събота следобед,
ще си купя дантелено бельо, за да го събличам
и ще ставам по-рано, за да правя кафе
Ако някой като теб
те изтръгне от мен
ще съм му благодарна
Но никой не е като теб.

?

Не мога да напиша нищо
превзел си всяка крепост, създадена от клетките ми
Забил си знамена нaвсякъде по мен
Мислите ми притежаваш
Търся те сред непознати под дъжда
Събуждам се, ако не те сънувам
Моля се и се предавам
Жесток е всеки ден
Ръце протягам в тъмнината
Уви...
Не си насреща

:P

Щастие в тенекия,
изобилие от плащеници,
курви на културни мероприятия.
Живот на колела,
на кръгово и без предимство
в пика...
Някой не спира да пуска казанчето -
скоро ще свърши водата на света.
Поемам, изхвърлям, смея се,
опулвам очи и нацупвам устни.
Искам огледало на тавана.
Не искам таван!
Окачете всичките си Грамоти по стените,
подредете прилежно статуетките
и наемете жена да чисти праха от тях.
Ежедневно, по-добре ежечасно.
Или просто излезте пред блока, къщата, колата, вилата, небостъргача (небето не знае, че го стържат) и се изплезете -
някое дете ще Ви отвърне,
после, после... :)

Чернова

Извинявай. Сълзите ми са мираж. Далечен. Много е топло. Топя се. Напоследък много пуша. Не само цигари. Пушим в комуната, после слушаме джаз и играем на безсмислени игри. Понякога споделяме тайните си. Хубаво е в комуната, нека да е лъжовно. Няма стъкла, които да счупим - само бетон. Смеем се неприлично високо, така или иначе никой не ни чува, може би защото всичко отдавна са спрели да ни слушат. Истината е хубаво нещо, лъжата- още по-хубаво. Казват, че виното било резливо. На мен ми е ужасно сладко. Иначе - твърдо много сол, океан! Странно колко бързо се променят някои неща, а други си остават съвсем същите.Хората не са такива, каквито когато ги заобичах... И аз не съм същата. С годините сърцата осиротяват.

Две години и месец по-късно. Оставих само един празен ред. А в мен са много повече. Празни редове, последвани от многоточия, не пунктирани линии! Забелязала съм колко много хора са влюбени в многоточията. Аз започвам да ги презирам. колко по-хубав щеше да е моят живот без тях!
Две години и месец по-късно знам повече, разбирам по-малко, имам все по-малко време за себе си. Или по-често бягам от себе си.
Две години и месец по-късно прекалявам повече. Избягвам да се усмихвам с мисъл. Приемам се. Обичам повече и по-честно.
Странно нещо са черновите. Понякога е хубаво да се оставят да престоят. Все повече ми липсва хартията, макар и да "еко". Искам да ми замирише на мастило. Искам да ми замирише на проявена лента, искам да ми пращи и да ми пеят все едно е на живот и смърт.
Всичко се оказа на живот и смърт. Изначално. И нищо не се оказа на живот и смърт. Кардинално. И все пак всичко стига до там, поне в нашите представи.
Необратимо или не. Кръговрат ли не бе. Ще се срещнем ли пак, някъде... (понякога са необходими - когато нямаш имена).
И така един месец и две години по-късно осъзнавам, че въпросите са заместили твърденията.
Надали това съм щяла да напиша един месец и две години по-рано. Да бях завършила черновата тогава. Надявам се Аз тогава да не ми се сърди. Аз сега съм й благодарна. Сърдя й се за някои неща. Няма нищо. Усмихвам се. До скоро в някой/и паралелен/ни свят/ове, ове, ове...............................................................

()

Вече не мога да пиша

и май доста често ми е трудно да дишам.

Някога си мислех, че препинателните знаци ми пречат -

казват повече от думите понякога

и ги променят.

Сега ги уважавам.

Затварям очи...

Между скобите е празно,

но ще ги отворя,

някой може да постави нещо между тях (),

моля...