Апокалиптично

Няма птици по жиците
Няма тела, само сенки,
скитащи под плачещи върби...
Уморени от невиждане очи
ходят по въжета
и търсят примка...
Кораби потъват и крещят
Занемели огньове заливат водата
Мирише ми на дъжд,
А вятърът ми носи пясък
Валят коси в далечината
Погребват някъде зародиши...
Светът скимти,
но виж Луната -
намушква своето туловище!