Капризи

Илюзиите ми кой ще приюти,
ако заплача кой ли ще остане
И кой със мен ще помълчи
от залеза до изгрева в неделя
И кой ще се усмихва на косите ми,
неподредени
и от гръмкия ми смях ще се смути
И кой ще ми прощава,
когато самотата предпочитам
и отказвам да повярвам в сутринта
Кой ще утешава суетните ръце...
А кой ще пожелае да ме прочете
без да пита за заглавието?