И пеперудите също плачат...

-Снимаш мъртви пеперуди.
-Налей ми още!
-Защо снимаш мъртви пепруди?
-Искам да се напия!
-Целуни ме.
-Къде е проклетата бутилка?
-Поне ме погледни!
-...
-Ще ме снимаш ли, когато съм студена?
-...
-Красив си.
-Съблечи се най-накрая!
-Срам ме е.
-Няма да те снимам. Ще снимам себе си!
-А сега.
-Тази водка е помия... Защо по дяволите...
-Някога ме целуваше, помниш ли дъжда? Аз помня - Jak Brel и капките, помня и твоите капки вътре в мен. Поглъщах сълзите ти, спомняш ли си? Аз помня - устните ни бяха като капан едни за други. Тревите под нас, помниш ли? Аз помня - гъдел и въздишки... Някога.?
-Виж, помия е, но пак ще я изпия.
-Знам.
-Гола си.
-Сега ли забелязваш! Студено ми е вече.
-Няма ли да пиеш?
-До кога? Не откривам спасение на дъното.
-Дъното е мое!
-И аз съм твоя.
-...
-Нищо. Ще изчакам.
-Няма смисъл - аз съм преди теб.
-Може би...
-Облечи се...
-...
-Студено е, трепериш.
-Виждаш ли ме?
-Просто знам.
-Не треперя от студ! Валя!
-Винаги свършва твърде бързо. И никога не стига. Спри тази музика! Не те разбирам. Никой не те спасява в открито море. Омръзна ми от промиващо изкуство - нямам нужда от клизми, и да имам - не искам! Да спрат да ми навират шибани маркучи отзад! Смъртта е красива, защото е истинска! Не се опитвай да ме разбираш - ще се почувствам виновен. И изхвърли лайняния пепелник - като шибана картина на Пикасо е. Мириша напоследък... Вали ли?
-...По-добре си върви!
-Защо?
-Страх ме е! Когато съм до теб искам само да съм мъртва пеперуда!

...