Къде си днес,о, дон Кихоте,
възседнал своя Росинант.
Къде е твоят Санчо Панса,
нима оставил те е сам.
Къде си днес, когато вплели
в изсъхналите си мечти ръце
ний лутаме се, луди, онемели,
със бързо остаряващо сърце.
Къде си ти сега, когато
великаните ни стъпкват,
а в отговор те чуват нашето "Ура!"
Къде си ти, къде си, дон Кихоте,
отиде ли си, и вярата ли в теб умря?
събота, 21 ноември 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар