Опасен джаз

Много е опасно! Когато е в началото си ти се струва успокояващо, приласкава те, някаква сигурност те опива и страхът, напрежението се губят в дебрите на дима. Хубаво ти е, уютно, далечно, смислено или без-, все едно. После релси, а после започваш да усещаш. Някакво странно чувство за приближаваща се опасност, отвътре. Странно е - появява се, надига се фонтанно и пак пресъхва. Започваш да носиш една тревожност, да не издържаш дълго в маршрутки, да те дразни слънцето, да призоваваш вятъра. Идеално ти идва вятъра - проветрително.
Съвсем е опасно вече. Хваща ме параноята. Затварям се в къщи. Не че е дом. Има стени и врата, от която имам ключ. Завъртам ключа три пъти - повече не може. Понякога залоствам вратата със столове. Всички лампи. И през деня. Топло е. Кранчето на парното е развалено. Няма как да отворя прозорците. Необходимост от решетки. Гладът е натрапник в тези моменти. Откривам някаква вкисната туршия от миналата година. Повръща ми се, но няма как. Тишината ме побърква. Джаз до дупка. Силно. Лягам на пода, затварям очи и започвам да дишам - някакви йогийски упражнения. Дишам. Мисля. Мисля. Дишам. Не се бях замисляла колко усилия иска дишането понякога. Пак тишина. После някакви шизоидни звуци. Пак джаз. После некви от LSD поколението. Пак шизоидни. Красиви момчета.
Опасни бездни. Събуждам се. Ужасно ме боли - всичко ме боли. Ама всичко. Не знам къде съм. Никога преди не съм била на това място. Кой е този. Мирише. Направо вони! Изригвам върху пода - имах време само да се обърна. Много хора са свършвали така - задушени от собственото им стомашно съдържимо. Този не помръдва, но вонята става все по-силна. Ставам. Много съм гола. Куха болка. Търся. Пъхам се в някакви парцали, мой ли са, не са ли - не мога да преценя. Преджобвам го. Бягам. Не спирам чак до спирката на трамвая. Броя спирките - 5,4,3,2,1,СВОБОДА! Вятър. Силен. Разхвърля есенното слънце. Листата започват да слушат джаз чак като пожълтеят. И моята усмивка е жълта. По-скоро кремава.
Вече няма опасност. Късно е. Събуждам се обляна в кръв. Пак е протекъл глупавият нос. Ръцете ми миришат на вкиснато. Кръвта ми също. Повръщам и кървя. Не ме грози нищо, всичко ме чака. Ставам, кървава и потна. Махам столовете. Отключвам вратата. Отварям широко прозорците. Лъчи и вятър(неочаквано добра комбинация - пихтия). В банята под водопада. Чисти дрехи. Успявам да хвана едно листо. Усмихвам се, но като някога. Затварям прозорците, но оставям завесите дръпнати. Музика. Нищо не е опасно. Никога повече няма да ме е страх. Добре, че имам газов котлон. Джазззззззззззз