четвъртък, 11 юни 2009 г.

...

Осланям се на бронята си-
тъй излишна и жестока
сама зазидах се...
от страх,
от страх да не остане гола
моята душа - единственото упование.
Съградих стена, съградих вселена,
в която съм недосегаема,
защото бях сама
ограбих се...изгубих всичко
чувствата изтляха със понятията
далечни и несъществуващи...
чувствах някога...
Прекрасно бе, но забраних си
Обвивка съм и ми е лесно...
Отдавна разпнах същността си
сега витая и очаквам...
очаквам да разтворя прегръдката си
със риск да се превърна във разпятие -
и да обичам!

2 коментара:

skyborne каза...

Страхотно е! Почуствах самотата...

Анонимен каза...

Страхотно е! Почуствах самотата..